20.12.2008 г., 9:29

Убиец на любов

779 0 1

Казваш ми, че си отиваш!

И защо си мислиш, че интересува ме това?

Върви! Вече можеш спокоен да заспиваш!

Нима не знаеш, че отдавна уби любовта?

Нека някоя друга да слуша твоите слова

и вечер да въздиша, когато е отново сама.

А аз пак ще обичам, напук на всички лъжи

и няма вече да страдам по измамните ти сини очи.

Ще сбъдна мечтите, по които

въздишах преди да те срещна.

И ще се моля на Бога да спаси

душата ти грешна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християна Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...