Казваш ми, че си отиваш!
И защо си мислиш, че интересува ме това?
Върви! Вече можеш спокоен да заспиваш!
Нима не знаеш, че отдавна уби любовта?
Нека някоя друга да слуша твоите слова
и вечер да въздиша, когато е отново сама.
А аз пак ще обичам, напук на всички лъжи
и няма вече да страдам по измамните ти сини очи.
Ще сбъдна мечтите, по които
въздишах преди да те срещна.
И ще се моля на Бога да спаси
душата ти грешна!
© Християна Костова All rights reserved.