Казваш ми, че си отиваш!
И защо си мислиш, че интересува ме това?
Върви! Вече можеш спокоен да заспиваш!
Нима не знаеш, че отдавна уби любовта?
Нека някоя друга да слуша твоите слова
и вечер да въздиша, когато е отново сама.
А аз пак ще обичам, напук на всички лъжи
и няма вече да страдам по измамните ти сини очи.
Ще сбъдна мечтите, по които
въздишах преди да те срещна.
И ще се моля на Бога да спаси
душата ти грешна!
© Християна Костова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
