Убих жена си, 
душата и на части разделих,
а дъха в бутилка чинно ѝ събрах.
Свалих си брачната халка и помърсувах,
нали за това е чуждата жена.
Убих жена си и я размених
за по-красива и добра,
тя другата любов ми дава,
без да иска нищо във замяна,
само дава без да взима, 
това е истинска жена!
Убих жена си,
сърцето и със лед покрих
да не иска и да чува за друг,
като мене"романтик".
Нали такива сме мъжете,
когато получаваме доверие,
гледаме бързо да го заменим,
с изневери и прелюдия,
да не вземем да сгрешим,
с една жена да се задоволим.
Но възмездието винаги пристига, 

когато другата жена бързо си отива
и със сключени ръце, на колене,
започваме да молим, тихо да зовем,

вината наша поне малко да смекчим

с вдигната глава,пред любимата жена,

да можем да стоим.

Убих жена си, ала аз съм за убиване.