Убий простака с мълчание
Мълчах до скоро. Не че нямам думи
(та те са ми едничкото имáне),
но знам, че беше казал някой умен:
простаци се убиват със мълчане.
Обаче не умираха. Напротив –
уютно сред смълчаните им беше,
продаваха на бит пазар живота,
а цял народ в краката им мълчеше.
И чудя се дали да проговоря –
дано пък бесовете да събудя...
Те, лудите, уж нямали умора,
но кой ще ни повярва, щом сме луди?
И нека прах от мен да не остане,
да ме разпънат с всички кръстни знаци:
простаците не страдат от мълчание,
ако не разберат, че са простаци!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ники Комедвенска Всички права запазени
Много точно 