Мълчах до скоро. Не че нямам думи
(та те са ми едничкото имáне),
но знам, че беше казал някой умен:
простаци се убиват със мълчане.
Обаче не умираха. Напротив –
уютно сред смълчаните им беше,
продаваха на бит пазар живота,
а цял народ в краката им мълчеше.
И чудя се дали да проговоря –
дано пък бесовете да събудя...
Те, лудите, уж нямали умора,
но кой ще ни повярва, щом сме луди? ...