diesto (Данаил Антонов)
979 525
22.01.2023 г., 12:47 ч.

Убийствено 

  Поезия » Любовна, Философска
679 4 5

Защо прозирате тъга
във мойта аматьорска лирика?
Аз мога даже от инат
кръвта си да сменя с мастило. 
Какво, че малко лицемерно е
и някак си изглежда стъклено?
Илюзиите станаха модерни, 
а истината - тлеещ въглен. 
И тези хиляди стихотворения, 
разплаквали душѝ човешки, 
дали ще видят поколение, 
което още вярва в нещо? 
Дали ще свети хоризонта, 
но който, сякаш ято птици 
летят към сини небосклони,

угасващите ми зеници? 
Или сред непрогледен мрак 
ще стана зрящата къртица, 
изровила те в земна кал 
с усещане, че имаш смисъл?... 
Но ти не си ми почитател. 
(За моя радост и утеха.)
Поетът в мен уби мечтата, 
а Музата уби човека... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов 
22.01.2023


 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??