Убийствено
Защо прозирате тъга
във мойта аматьорска лирика?
Аз мога даже от инат
кръвта си да сменя с мастило.
Какво, че малко лицемерно е
и някак си изглежда стъклено?
Илюзиите станаха модерни,
а истината - тлеещ въглен.
И тези хиляди стихотворения,
разплаквали душѝ човешки,
дали ще видят поколение,
което още вярва в нещо?
Дали ще свети хоризонта,
но който, сякаш ято птици
летят към сини небосклони,
угасващите ми зеници?
Или сред непрогледен мрак
ще стана зрящата къртица,
изровила те в земна кал
с усещане, че имаш смисъл?...
Но ти не си ми почитател.
(За моя радост и утеха.)
Поетът в мен уби мечтата,
а Музата уби човека...
Стихопат.
©Данаил Антонов
22.01.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
