Убивам те...
Посягам слепешком и се оплитам
в язвителните нишки на сърцето ти.
Не спя. Не виждам за какво да дишам.
А и е толкова студено.
Отвъд мълчанието питам за причина.
Тъгувам по несбъднатите мигове.
Лекувам спомените. Югът е химера.
Без ритъм е денят. Заспива.
Околовръст е празно. Смисълът си тръгна,
но не замахвам да прогоня самотата
и някак вярвам, че ще мога да изплувам...
Убивам те, за да спася душата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
