Посягам слепешком и се оплитам
в язвителните нишки на сърцето ти.
Не спя. Не виждам за какво да дишам.
А и е толкова студено.
Отвъд мълчанието питам за причина.
Тъгувам по несбъднатите мигове.
Лекувам спомените. Югът е химера.
Без ритъм е денят. Заспива.
Околовръст е празно. Смисълът си тръгна,
но не замахвам да прогоня самотата
и някак вярвам, че ще мога да изплувам...
Убивам те, за да спася душата си.