Иринакис (Ирина Колева)
87 4386
28.05.2020 г., 18:04 ч.

Убивам те... 

  Поезия
735 3 20

Посягам слепешком и се оплитам 

в язвителните нишки на сърцето ти. 

Не спя. Не виждам за какво да дишам. 

А и е толкова студено. 

Отвъд мълчанието питам за причина. 

Тъгувам по несбъднатите мигове.

Лекувам спомените. Югът е химера. 

Без ритъм е денят. Заспива. 

Околовръст е празно. Смисълът си тръгна,

но не замахвам да прогоня самотата

и някак вярвам,  че ще мога да изплувам...

Убивам те,  за да спася душата си. 

 

© Ирина Колева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ангелче, Таня, привет!
    Стойчо го е казал. Това са горчиви кафета за събуждане. Ни повече, нито по-малко, но добре е, че не убиват никого 🙂
    Весел и слънчев да ви е денят 🌞🌺
  • Нежните убийства са горчивите глътки на любовта!
  • Тъжно, но толкова истинско!
  • И аз се поразсмях. Като видях че са ми свършили минутите за редакция
    Убих го с желание, това е важно
  • Дуло... имат оръдията. Пистолетите и пушките имат цев. Поразсмя ме. Ако си го убила с дуло... нанесла си доста щети.
  • Зависи, Пепи, от коя страна на дулото си ...🥀
  • Хубаво...
  • Дейка, лесно е! Като капачки на стрелбище за пухено зайче. Ако не от първия, от двайсет и третия път става 😊🥂

    Дени, след такъв финал (една спасена душа) как да не ти дойде настроение 😀

    Ирен, долу не бях аз. Но ти така ме разчувства пак...че изиграх роля, която не ми е присъща. Макар че ....кой може да знае. Шарения, да 🌈
  • Сега пък не и била бяла душата? Ти виждала ли си я? Твоята собствена? Защото аз моята не съм, но на разни други хора съм виждала и имам мнение по въпроса. Хубаво де, нека е цветна твоята. То и това ника не е лошо.
  • Иринче, много обичам да те чета.
    Знам, че не е весел стих, но ми подобри настроението 🌹🌸
    Ирен и тук има страхотно включване.
  • Ох, ИркаKiss....да помагам? Ще ми е трудно с Калашника, но ...🍸🍸🍸 - за душата, де...
    Сега сериозно - има и такива моменти...
  • Сенд, прескочи ги, още лесно се минава

    Аз ти благодаря, Велина! Точностите на едно неритмично сърце...

    Юри, ти колко раздела имаш и къде искаш да го поставиш? 🤔Това не е любовна поезия, но няма такъв раздел тук. Постлюбовен хорър 😘
  • Аз се чудя, какви са тия трупове на мъже около мен, а ти си ги изтрепала, за да се спасиш.
  • Достатъчно, за да се върна. Много съм си скъпа, Бри, до лудост съм си скъпа, ако и да е грях...🌸

    Да, Марги, тъжно е. До време 🥀

    Няма бели души, Ирен.
    Просто дъвка, смачкана на паважа.
    А черното, може и да е въглен,
    а може би отпечатък от едър грайфер.
    Но това е назаконно, нали...
    Да се оставя чак толкова да ме смажат.
    Ще се оставя на студа, да ме свести,
    а за другото ....благодаря ти... ❤
    (ох, защо така страшно се получи)
  • Усещала съм този безритъмен ден – пълен хаос в безсмислие. И със замах прогонваш самотата! Понякога така тежи ръката... Благодаря за вдъхновените точности!
  • Много ми хареса, Ирина! Чудя се в кой раздел да го поставя? Знам че не обичаш да пишеш много, много за любов, а мен само това ми се върти в главата! 😊 Ще го прочета още няколко пъти, току виж съм му намерил мястото! 😀😊😘
  • „Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се самоизтегля.“ - Рудолф Ерих Распе
    Приключенията на барон Мюнхаузен

    Контур. Очертание на неслучено щастие.
    В профил, в анфас с въгленов щрих, но не върху лист.
    А по душата бяла. Контраст.
    Драскотина черна в бялото…
    И си там някъде, между доброто и злото.
    Между топлото и зимата.
    Или просто - Ин и Ян?
    Между капките дъжд, които се опитват да измият спомена?
    Не разчитай на дъжда! Хвани косата си!
    Дишай!
    Приемане.
    Лечение.
    Спасение…
    Има труп? Нищо! Аз ще почистя,
    Ти продължавай да дишаш!
  • Тъжно.
  • Водя се добър плувец. Уж...
  • Така се прави!
Предложения
: ??:??