25.02.2011 г., 19:52 ч.

Убогост 

  Поезия
5.0 / 1
637 0 3
Изстинали мъгли, докрай изровени
с надежда, че е скрито нещо повече
под сивия воал бетонен...
Заспивайте, анаеробни помисли.
Глождят съвестта, примигват разтревожено
разпилените парченца свят наоколо.
Теория на елементарните частици –
светци дотолкова, доколкото
са разположени на пъстър барелеф.
В кафето сутрин плуват тъмни облаци.
Не струва лев; не плащам и с мечти
за божество, което е разложено. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Предложения
  • Боя се да не дойде миг, когато денят ми вече ще е скучен, сив, и няма да разплаче тишината дори най-...
  • > Спокойно спете! Всичко е наред > сега, когато имате виновен... > > К. Кондова Порочна съм – зачева...
  • Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...

Още произведения »