25.02.2011 г., 19:52 ч.

Убогост 

  Поезия
568 0 3

 

Изстинали мъгли, докрай изровени

с надежда, че е скрито нещо повече

под сивия воал бетонен...

Заспивайте, анаеробни помисли.

 

Глождят съвестта, примигват разтревожено

разпилените парченца свят наоколо.

Теория на елементарните частици –

светци дотолкова, доколкото

 

са разположени на пъстър барелеф.

В кафето сутрин плуват тъмни облаци.

Не струва лев; не плащам и с мечти

за божество, което е разложено.

 

Проправяйки си път през пустошта,

душата се отдръпва все нататък;

отмила е със себе си срама

и гордостта – ненужен неин придатък.

 

 

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??