Убогост
Изстинали мъгли, докрай изровени
с надежда, че е скрито нещо повече
под сивия воал бетонен...
Заспивайте, анаеробни помисли.
Глождят съвестта, примигват разтревожено
разпилените парченца свят наоколо.
Теория на елементарните частици –
светци дотолкова, доколкото
са разположени на пъстър барелеф.
В кафето сутрин плуват тъмни облаци.
Не струва лев; не плащам и с мечти
за божество, което е разложено.
Проправяйки си път през пустошта,
душата се отдръпва все нататък;
отмила е със себе си срама
и гордостта – ненужен неин придатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
