25.05.2008 г., 17:00 ч.
Удар
Барабаниш в мен тревожно.
Дълбаеш, сякаш е простимо.
Чупиш вазите ми на парчета болка.
Покриваш ме.
И си тръгваш... неотложимо.
Прости, че щетите ме убиха.
Дълбаеш, сякаш е простимо.
Чупиш вазите ми на парчета болка.
Покриваш ме.
И си тръгваш... неотложимо.
Прости, че щетите ме убиха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ареола Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
