Удавена
Удавена
Влюбен сън разсмя дъгата,
и дъгата полетя.
Късове от злато паднаха в калта.
Синьо кацна на небето и накапа в бреговете,
черни чайки заситниха и родиха ветровете,
а момичето стоеше, тъмна сламчица в омайна вечер.
Слънчев бриз поръбил селището и лимонче късен резен...
И една мечта сълза следа в топлещия пясък.
Приказките свършват...
Влюбен сън разсмя жената,
и жената полетя.
Късове от спомен паднаха в целта.
Призрак седна във селцето и разпръсна страховете,
прилепите черни вписаха воплите си по небето,
а момичето стоеше, светла сламчица в уханна вечер.
А нощта омайно пиеше медената ранна есен.
И една мечта сълза следа в хладкия отблясък
на лунното море...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Благодаря...
