Удавница
В съня ти ще вляза
потайно и тихо,
от небето ще сляза
омайно в стихо!
На душата нетленна
плътта ще повия
със сарито неземно
на небесен месия!
С дъхът си в бриз
коси ще погаля,
зрънцата къпинени
с езиче ще вая!
И на зората, когато
лъчи теб окъпят,
с утрото - златното
мен ще оставят!
Пчелица съм в дланите
на мойта удавница,
за любовните горести -
сладката сламчица!
21. 05. 2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Todor Nikolov Всички права запазени
