В съня ти ще вляза
потайно и тихо,
от небето ще сляза
омайно в стихо!
На душата нетленна
плътта ще повия
със сарито неземно
на небесен месия!
С дъхът си в бриз
коси ще погаля,
зрънцата къпинени
с езиче ще вая!
И на зората, когато
лъчи теб окъпят,
с утрото - златното
мен ще оставят!
Пчелица съм в дланите
на мойта удавница,
за любовните горести -
сладката сламчица!
21. 05. 2017 г.
© Todor Nikolov All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
