30.11.2007 г., 17:17 ч.

Удавник 

  Поезия » Гражданска
709 0 14

Идеалите ми изостанаха във времето

и няма път, по който да вървя

и тегне здраво на живота бремето,

а раните не спират да кървят.

И ценности няма, в които да вярвам,

живея самотно в абсурдна страна

и често лъжците лъжец ме изкарват,

и често е лукс да имаш храна.

Жадуваш да викаш и гневен

проклинаш живота, викаш смъртта,

не вярваш, че щастие дневно

те чака, посоките бъркаш в нощта.

Изтръпваш от ужас, животът те мачка,

надеждата губиш в бъдния ден,

залиташ от слабост, с разбъркани крачки

се хлъзгаш, отнесен, по път заледен.

Потъваш във глухо безвремие,

без изход до болка затваряш очи,

отвред ти нашепват поредни прозрения,

съдбата безплодна обаче мълчи.

Ругаеш балканското диво котило,

народа, заробен без бой и борба

и давиш се ядно в бездънно мъртвило

в двубоя със злата коварна съдба.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Думите идеали и ценности, сякаш отдавна се изписват с финикийски знаци!Това е тъжното!Хубавото е,когато осъзнаем колко много ни трябват идеалите!Тогава ставаме достойни да ги намираме!
    За жалост малко са достойните днес!
    Прекрасен стих!
  • Не си удавник...но такова е времето.
    Трябва дя се съхраним за сега и за бъдещето...
    Прекрасни стихове и много тъжни, а ти можеш
    да върнеш оптимизма с красиви стихове, каквито
    само ти умееш да пишеш.С много обич, поете.
  • и давиш се ядно в бездънно мъртвило
    в двубоя със злата коварна съдба.
    Затова е двубой,между нас и съдбата,която сами определяме.Следователно,трябва първо да променим нещо в себе си,за да успеем!
    Стихът ти е убийствено силен и на високо ниво!
    Поздравления!!!
  • Безвремие,безверие,безизходност...Много точно и правилно си го казал!Поздравления!
  • Това съм го пропуснала!
    Докосват истините!
  • ...и често лъжците лъжец ме изкарват,
    и често е лукс да имаш храна...
    Много силен и истински стих, прочетох го 2 пъти...Браво!!!


  • " Идеалите ми изостанаха във времето... "
    Но са живи.
    Времето е мъртво за идеалите ни !

    Аплодисменти !!!
  • "Идеалите ми изостанаха във времето

    и няма път, по който да вървя

    и тегне здраво на живота бремето,

    а раните не спират да кървят."


    Навярно все пак има изход някакъв.
    И сигурно ще се намери път - най-верния.
    И времето ще ни превърже раните.
    Но колко ли от нас ще доживеят...

    Поздравления за емоционалния стих!!!

  • Нямам думи!!! Предполагам разбираш как се чувствам прочитайки го!!!
  • Аз съм си от народа и където той,там и аз.Макар,че тук няма позитивизъм,аз съм позитивен човек и имам своите малки радости.Мисля,че не можем да си пъхнем главите в пясъка като щраусите и да не виждаме какво става около нас.Приемете това стихотворение като неудовлетвореност от несъвършенството на света и гневен протест срещу преизподнята,в която са превърнали живота ни.
  • Много истински и много силен стих!
    Поздравления за поета!
  • Да посинееш от гняв! Гледах за малка сламчица позитивизъм, но не открих
  • Ти си говорителят на народните масиВ шеговит тон ти го казах,но е истина това,което си написал!Поздравления!!!
  • Прибери се вечер в къщи,
    на мира остави деня
    и недей така се мръщи,
    животът има хубава страна.

    Браво! Това е специално за теб, току що го сътворих.
Предложения
: ??:??