19.02.2010 г., 22:00

Удавяме заблудата

1K 0 1

Удавяме заблудата си в чаша.
От трескавото вино очите ни блестят:
Да построим ли нови пътища?
... Щом старите са криви!
Залитаме встрани от
натежалото си Минало.

Ръкави на шега запретнали
се готвим за желана схватка,
а сенките ни вкопчват се без страх
в... екрана на стената.

По устните смехът избива...
и изстива.
С тела напрегнати се хвърляме
"връз" барикадата...
и кой е там, а кой отсам?...

Стоим и гледаме от упор глобуса:

- Нима светът в утроба е заченат?
(И в думите ни за беда
наостря стари зъби бездната.)
- В началото бе Слово, беше Дух,
материята беше - Нищо!

- Как се завърнахме отново тук -
като за въгленче в огнище!
(Опияни ни мисълта,
че сме върховното творение!)

- Ами, оплетохме се  в думички и нарицателни -
омесихме от идиота "гений",
в желанието да сме Нещо
забъркахме тесто с Екосистемите,
със Смелостта и с Честността...
Полемика със привкус на Надежда,
че сме отново Хора.
Борбата продължаваме.

(В миг някой разграфява покривката шахматно.
Стоим до масата смалени пешки
с мераци на царици.
Една ръка ни жертва по всичките полета!
И равновесието става единствено...
на атомно равнище.)

- Ентропията е присъща
в най-силна степен на алтруиста,
който се разпада на топлина от чувства.
Не го корим достатъчно
за похабената енергия!

- А?! За това навярно го оставяме
със "наркотик" да се зарежда -
а с тялото си да запушва дула и амбразури
и по гърба му истини и влакове
да преминават тежко!

- Когато виното се изпари -
той се отдръпва в себе си.
В зениците му вместо устрем
зъзне
замразена нежност!

- Приятели, приятели,
недейте го  замерва с вечност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...