14.04.2011 г., 16:47

Удивителна

1.8K 0 2

Удивителна cи ти, удивителна! - крещят моите

пръсти.

Захапка-захватка като забрадка на загадка.

 

Чудиш се, питаш-подпитваш.

Искаш всичко ти да чуеш, всичко да узнаеш.

Кой, какво, кого, кога, къде, пък и защо.

 

Дори и най-ясната мисъл превръща се в догадка,

дори и най-чистото име съмнения поражда,

дори и най-простата идея философски се преражда.

 

Питаш, а понякога само се правиш,

гримираш се на себе си да приличаш,

а всъщност си вяло-безлична

или по своему риторична.

 

Ти разкриваш тайни чудесни

или улавяш лъжи току пресни,

или разширяваш мислите ни тесни.

 

Можеш да си приятел и враг едновременно,

можеш да си скрита истина и любов преждевременна,

можеш да си предател и бряг спасителен,

а можеш и да си просто поглед, въпросителен.

 

Не си ти нито буква, нито дума, нито ред,

но усеща се парфюмът ти навред.

Майсторски играеш роля удивителна,

защото всяка история, защото всеки от нас

 

започва и завършва с една Въпросителна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атина Платинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...