Удивителна cи ти, удивителна! - крещят моите
пръсти.
Захапка-захватка като забрадка на загадка.
Чудиш се, питаш-подпитваш.
Искаш всичко ти да чуеш, всичко да узнаеш.
Кой, какво, кого, кога, къде, пък и защо.
Дори и най-ясната мисъл превръща се в догадка,
дори и най-чистото име съмнения поражда,
дори и най-простата идея философски се преражда.
Питаш, а понякога само се правиш,
гримираш се на себе си да приличаш,
а всъщност си вяло-безлична ...