Удивителна cи ти, удивителна! - крещят моите

пръсти.

Захапка-захватка като забрадка на загадка.

Чудиш се, питаш-подпитваш.

Искаш всичко ти да чуеш, всичко да узнаеш.

Кой, какво, кого, кога, къде, пък и защо.

Дори и най-ясната мисъл превръща се в догадка,

дори и най-чистото име съмнения поражда,

дори и най-простата идея философски се преражда.

Питаш, а понякога само се правиш,

гримираш се на себе си да приличаш,

а всъщност си вяло-безлична

или по своему риторична.

Ти разкриваш тайни чудесни

или улавяш лъжи току пресни,

или разширяваш мислите ни тесни.

Можеш да си приятел и враг едновременно,

можеш да си скрита истина и любов преждевременна,

можеш да си предател и бряг спасителен,

а можеш и да си просто поглед, въпросителен.

Не си ти нито буква, нито дума, нито ред,

но усеща се парфюмът ти навред.

Майсторски играеш роля удивителна,

защото всяка история, защото всеки от нас

започва и завършва с една Въпросителна!