Угаснал пламък
Отдавна с теб се разделихме,
оставяйки много мъка и тъга.
Сърцата си едно от друго скрихме,
но и без това живяхме в една лъжа.
Времето летеше ден след ден,
а спомените весели бледняха.
И така дойде и този хладен ден,
в който просто чувствата умряха.
Само черна пепел там остана
на щастливото ни място под звездите...
Тя напомня за една любов голяма,
запазена единствено в мечтите!
Но таз любов е вече пламък,
който за миг спря да гори.
Сърцата ни едно към друго се превърнаха в камък
и вече няма да ни заболи.
Спомен от една любов голяма,
който ще се носи без да спре...
Ала само той остана.
Празно е в моето сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
