Ухаеше наоколо на портокали
Светът е кубче със барут
в ръцете на брадясал талибан,
а аз във дрипите обут,
с глава увита със тюрбан,
за Станбул запътих се.. със нож,
да убия падишаха
че е черен и от дявола по лош
и аскерите направо се оляха.
И там на пътя, сред дъжда,
и въздуха, ухаещ на бадеми,
по ножа си видях ръжда,
а по земята хризантеми.
Един пиян подритва топка,
нощта покрила го мълчи
на пътя мина черна котка,
и куче светещо с очи.
А аз поседнах на тротоара,
зарязах оня дърт вампир,
до мен застана със китара,
човек във бяло, свирейки безспир.
Ухаеше наоколо на портокали,
далече някъде кънтеше грамофон,
сватбари сватбата поляли,
преследваха човек със акордеон.
Зимата е късно за череши,
суграшица вали, а не роса,
а там в прозореца девойка реши
красивата си бухнала коса..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
