Светът е кубче със барут
в ръцете на брадясал талибан,
а аз във дрипите обут,
с глава увита със тюрбан,
за Станбул запътих се.. със нож,
да убия падишаха
че е черен и от дявола по лош
и аскерите направо се оляха.
И там на пътя, сред дъжда,
и въздуха, ухаещ на бадеми,
по ножа си видях ръжда,
а по земята хризантеми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up