Жабокът (Гедеон)
369 2157
19.07.2022 г., 11:52 ч.  

Ухание 

  Поезия
488 3 11

На лято ухае нощта.

На твоите тайни надежди.

Звездите са миг тишина

в безкрая и облаци нежни.

Сребристо перце е мечта.

Танцува по лунна пътека.

Любов на щастлива душа.

Крилата и толкова лека.

Ветрецът те гали, шепти.

Дихание, чудни копнежи.

Воалът от чувства трепти

и в мрака пътека бележи.

 

Докосвам те моя звезда.

Блестяща, отново далечна.

Целувам лъча светлина.

Обичам те, ти ще си вечна.

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Редактирай, Павлина. Винаги приемам позитивно редакциите.
  • Стихотворението ми хареса, но тук-там ми се прииска да го редактирам..
    Което значи, че някак ми е близко. Поздрави!
  • Пази се от мухоморки, другото не е проблем.
  • Хахаха Великият Гъдел мен сякаш ме е гепцал нещо 🤣🤣 даже и мухи сънувах 🤣
  • Прекрасно е, Жабок! Поздравления!
  • Опазил ни Бог!
  • И двамата, що запецнахте. Сигурно ви е посетил Великият Гъдел.
    Благодаря, Вики и Райна.
  • И аз, като Зиги, опитвам се да кажа, но нямам думи
  • Чудесно е!
  • Много красиво! Поздрави, докторе!
  • Вечна е Обичта. Трансцендентни мисли ми навява, както винаги. 😊 Мигът тишина в безкрая дали и той не е безкраен миг? Звездата е далечна, но можеш да я докоснеш… Абе, много е хубаво, това се опитвам да кажа!
Предложения
: ??:??