Ухание на роза
Да можех с обич в миг да те създам
чрез нежното ухание на роза –
аз повече не ще остана сам,
защото ти във мен ще се разтвориш.
Но няма как с душа да те даря –
да пуснеш в сън най-светлия си корен,
не ще заместиш всичките цветя,
които не покълнаха пред Бога!
Свързани произведения:
Коментари:
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
anabel7 (Албена Димитрова) Браво, прекрасен стих! Поставих отличен.
-
contessa (Светла Асенова)
...
-
nadia.nanito (Надежда Тошкова) О, чудесно! В любими!
-
странница (Сеси) Много ми хареса!
-
plama7 (Пламена Владимирова) Хубав стих! Браво!
-
Plevel (Силвия Илиева) Силно е,браво!
-
Веси_Еси (Еси) Харесах!
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.