18.07.2015 г., 13:19

Ухание на секс

8.8K 5 1

Щом влезеш във стаята, става задушно.

И малкото въздух ухае на секс.

Затварям очи и вече предвкусвам

как моите устни се движат по теб.

Разголваш ме с очи от разстояние.

Под дрехите прогаряш и плътта.

Останалото, зная, е мълчание.

А, всъщност, ми се иска да крещя...

Желая те. На прага на морала.

И може би гранича с лудостта.

Със всяка клетка. С цялото си тяло.

Не утре. Не след време. А сега.

Мечтаеш ли внезапно да ме имаш,

забравил за приличие и свян?

Със алчни пръсти до безкрай да взимаш

това, което искам да ти дам.

Не стой така, не се плаши, не хапя...

усещам те, възбуден, настървен...

дъхът ти в тъмнината се потапя

 ... желаеш в този миг да си във мен!

Събличай ме, умееш го безумно!

Не бързай, всяка фибра опознай!

С ръцете си обичай ме безшумно

и голото ми тяло разгадай!

Задъхан си, изгаряш ме от ласки...

проучвай бавно кожата с език...

Да хвърлим тривиалните си маски,

нощта да разпокъсаме със вик!

Ръцете ти да усещам по мене,

следи да оставиш със тях,

от възбуда да продължава да стене

 тялото след поредния грях.

 ...

Не ставай от леглото. Остани.

Не спирай в мен така да се допираш.

Задъхваш се от ласки посред нощ.

От страст понякога почти умираш.

Целувай още мойта гръд.

А после по врата, надолу също…

В леглото моят гръб за теб е път,

по който винаги при тебе ще се връщам.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е. Хубаво е да изживяваме подобни мигове на страст и споделени чувства

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...