“Ухание на захаросан мед,

блаженство, топящо се в устата.

Така омайна си ми,

чак подкосяваш ми краката.

             Зърна ли те, даже да е миг,

сърцето ударно подскача.

Пръска ме емоция коварна,

завъртяла си ми май главата.

             Мм, да не те опитам си е лошо,

едвам си сдържам сетивата.

Усмивката ти ми е най-сладка,

погледнеш ли ме за момент-припадам.

             Ела, хвани ме за ръката,

върви, върви със мен.

Ухание на захаросан мед,

така омайна за душата!”

Дрънчеше акустичната китира на центъра,  а тя с погледи го галеше❤️