Уикенд
За мене петъка е черен,
вещае ми два дена самота,
различна от останалите делници,
една измъчена и грозна пустота,
в която оцелявам пак без тебе,
а ти си някъде, все тъй обикната
и времето минава неусетно,
за мен е спряло, както и усмивките..
Забравил съм за пълната си къща
от някога щастливите моменти
и само спомени ме връщат
отколешни, че сякаш са легенди,
а искам с теб под старите асми
със мириса на гроздов кехлибар
и детска глъч да ни звъни
със смях под старият хамбар..
А после да се пуснем сред нивята,
прежурящото слънце да ни гони
и двама да се къпем във реката,
от вятър да изсъхнем, голи,
накрая под Луната да вечеряме,
звездите да броим, като мечтите
и устните с целувки да си срещаме,
сърцата ни - прегърнати с душите...
За мене петъка е мрачен,
а в събота очите ми изтичат,
в неделя вече всичко ще доплача
и всичко е, докато те обичам...
Danny Diester
28.07.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
