26.10.2017 г., 20:53 ч.

Уиски и мляко 

  Поезия » Любовна, Бели стихове, Свободен стих
785 0 0

Ти си уиски, а аз мляко.
Ти вървиш с лед, а аз с канела.
Ти прогаряш гърлата, а аз ги стоплям нежно.
Ти караш хората да забравят, а аз да си припомнят.
Теб те пият възрастни, а мен децата,
Но мен са ме пили и възрастни...а теб деца.
С мен се чувстват отново малки, а с теб пораснали.
Ти си уиски, а аз мляко. 
Кой би предположил, че ще си паснем...но стана.
Сега опияняваш мислите ми вечер,
а аз изтрезнявам с теб сутрин.
Разхлаждаш ме през летните нощи,
а аз те стоплям в зимните следобеди.
Вече не вървиш с лед, нито пък аз с канела.
Вървим заедно и никога не сме били по-утолени.

© Жале Семпере Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??