Ти си уиски, а аз мляко.
Ти вървиш с лед, а аз с канела.
Ти прогаряш гърлата, а аз ги стоплям нежно.
Ти караш хората да забравят, а аз да си припомнят.
Теб те пият възрастни, а мен децата,
Но мен са ме пили и възрастни...а теб деца.
С мен се чувстват отново малки, а с теб пораснали.
Ти си уиски, а аз мляко. 
Кой би предположил, че ще си паснем...но стана.
Сега опияняваш мислите ми вечер,
а аз изтрезнявам с теб сутрин.
Разхлаждаш ме през летните нощи,
а аз те стоплям в зимните следобеди.
Вече не вървиш с лед, нито пък аз с канела.
Вървим заедно и никога не сме били по-утолени.