Уиски с Черноглед
„Очакваш ли да има победители,
където не е имало война?”
Надежда Тодорова (darkness_n_silence)
Да, така е.
Пак си прав. За всичко.
(Пък и ми стои да съм ти черна.)
Драскай хикса в черния ти списък,
сбръчкан не от влага -
от неверници.
Не сгреши и този път - овца съм.
Черната, сред стадото от вълци,
дето вЪлната си сменя (нравствено)
лъжейки те, че ”добре дошъл си!”
Казвам ти – така е! Аз съм лоша,
както всички лоши преди мене.
(Как пък все и все на тебе, Боже,
падат се такива - черногледи?!)
Предпазù се - аз не съм и стока,
спокоен ли си, че „не си виновен”?
И овчата ми кожа не помогна.
(Овцата най овца е по Гергьовден.)
Пак позна: аз „плюя зад гърба ти”
и стискам черна лента във ръцете;
черпя се със твоите съдружници
и подписвам сделка с враговете!
Разкри ме - дебнех как да те завържа
за себе си - приятелство "това е",
а параноята ти, че те лъжа,
напълно оправдана е, да знаеш!
И тъй като жена съм, те ранявам,
така че – отсечи го отведнъж:
че черна съм; подмолна; заблуждавам...
Ужасна че съм... че дори съм мъж!!!
За всичко прав си!
Пъхай ме отдолу
под знаменателя, наречен „кучки”
и, обиден, чакай да те моля
най-приятелски да ми се случиш,
но...
Истината знаем. Тя е друга.
(Убива ме. На тебе... ти убива.)
Прав си, драги, да ме правиш луда,
когато истината ти е крива,
а искаш съвестта ти да е чиста -
удобна съм да я избършеш в мене!
Така ще почернея (като смисъл);
така ще се прикриеш, че ти дреме.
И Болката те кара да ме тъпчеш,
с надеждата (за теб - необходима!),
че с черна котка ще ти мина пътя.
... съжалявам.
Няма да ти мина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Димитрова Всички права запазени
