9.08.2011 г., 17:09

Уж беше

634 0 2

 

Уж беше утро, ранина

и гледахме прехласнати зората...

Кога отскочи слънцето

на пладнина?!

Кога ни сграбчи жега непозната?!...

 

Уж бе средата на деня

и пълни бяхме с мъдрост и със сила...

Кога довтаса неусетно

вечерта?!...

Кога тъй бързо беше се стъмнило?!...

 

Уж бе вечерна тишина

и време за мечтаната почивка...

Кога нощта кълбото черно

размота?!

Кога угасна нашата усмивка?!...

 

Уж беше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...