9.08.2011 г., 17:09

Уж беше

637 0 2

 

Уж беше утро, ранина

и гледахме прехласнати зората...

Кога отскочи слънцето

на пладнина?!

Кога ни сграбчи жега непозната?!...

 

Уж бе средата на деня

и пълни бяхме с мъдрост и със сила...

Кога довтаса неусетно

вечерта?!...

Кога тъй бързо беше се стъмнило?!...

 

Уж бе вечерна тишина

и време за мечтаната почивка...

Кога нощта кълбото черно

размота?!

Кога угасна нашата усмивка?!...

 

Уж беше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...