Aug 9, 2011, 5:09 PM

Уж беше

  Poetry » Other
638 0 2

 

Уж беше утро, ранина

и гледахме прехласнати зората...

Кога отскочи слънцето

на пладнина?!

Кога ни сграбчи жега непозната?!...

 

Уж бе средата на деня

и пълни бяхме с мъдрост и със сила...

Кога довтаса неусетно

вечерта?!...

Кога тъй бързо беше се стъмнило?!...

 

Уж бе вечерна тишина

и време за мечтаната почивка...

Кога нощта кълбото черно

размота?!

Кога угасна нашата усмивка?!...

 

Уж беше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...