Уж беше утро, ранина
и гледахме прехласнати зората...
Кога отскочи слънцето
на пладнина?!
Кога ни сграбчи жега непозната?!...
Уж бе средата на деня
и пълни бяхме с мъдрост и със сила...
Кога довтаса неусетно
вечерта?!...
Кога тъй бързо беше се стъмнило?!...
Уж бе вечерна тишина
и време за мечтаната почивка...
Кога нощта кълбото черно
размота?!
Кога угасна нашата усмивка?!...
Уж беше...
© Славка Любенова All rights reserved.