Уж е рано, още не е есен
Литнаха ятата надалече
в гените заложен път на юг.
Все по-хладно сутрин е, и вечер,
и не искам да оставам тук.
Лятото съвсем е излиняло,
вятърът на пръста си върти,
дните като детско кречетало,
драска по заключени врати.
От капчука времето изтича,
с капчиците на прохладен дъжд,
песничката щурчова и птича,
става пресеклива. Изведнъж.
Уж е рано, август още яха,
своя слънчев златно-ален ат,
под осиротялата ми стряха,
сто врабци измислици мълвят.
И ги слуша моят стих унесен,
лист жълтее в залез прегорял.
Уж е рано, още не е есен,
ала в ненаписана печал,
врабчова душата ми се гуши,
храбър градски хулиган готов,
да преглътне жеги, болки, суши,
жали в стих за своята любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
