Уж морето било до колѐне...
Как пораснахме толкоз големи!
Побеляхме, боли ни глава!
А морето, уж бе до колѐне,
всяка буря – детска игра!
Зад високи стени от проблеми
днес зазиждаме всяка мечта!
Тъй забързани, все устремени –
а вървяхме ръка за ръка!
Любовта се превърна във бреме,
разговаряме, сякаш наум!
Оглупяхме от новото време,
оглушахме от градския шум!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
