Как пораснахме толкоз големи!
Побеляхме, боли ни глава!
А морето, уж бе до колѐне,
всяка буря – детска игра!
Зад високи стени от проблеми
днес зазиждаме всяка мечта!
Тъй забързани, все устремени –
а вървяхме ръка за ръка!
Любовта се превърна във бреме,
разговаряме, сякаш наум!
Оглупяхме от новото време,
оглушахме от градския шум!
© Руми All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
