Стои войник със жълто-синьо знаме
на пост в окопа с мисълта:
"Какво ли със детето ми ще стане?
Дали ще бъде роб, или на свобода."

Стои и няма мраз и глад за него.
Домът му вече беше разрушен.
Семейството му бяга в странство ужасено,
мирът му прежден рухна съкрушен.

Сиренен вой в тоз час го сепна -
тегобен, страшен и зловещ.
И ад от огън спусна се, и грозен гръм отекна,
градът превърна се в горяща пещ.

В подземието мрачно и дълбоко
дори и майки скръбни спряха да пищят.
Дете се ражда, а над тях високо
снаряди падат и куршуми зли свистят.

О, ти народе, клет, миногострадален,
живял в безброй войни, аварии и гнет,
на тоз тиран свиреп и ненормален
във списъка сега си най-отпред.

А Светът седи и гледа гузно, Той -
прикрит зад свойте сложни правила -
за газ,петрол би тръгнал всякога на бой,
но не и за загиващи деца.

Стои войник със жълто-синьо знаме,
в ръцете стиснал здраво автомат,
проклина нещо - изоставен сам е,
но смело чака свойта битка с Голиат.