yotovava (Валентина Йотова) 11 януари 2019 г., 13:52 ч.

Укротяване на скерцото 

120 9 12

Бих станала навярно цигулар,

да можех да се преродя отново.

Помъкнала на гръб калъфа стар,

из кални кръстопътища ще бродя.

 

И ще се спра в най-крайния квартал,

насред опушена и стара кръчма,

и дълго до среднощ, да свиря там

сонатите на влюбения стършел.

 

Ще стържа от кръчмарския тезгях

смирената милувка на липите,

ще мигат дълго в прашните стъкла

разплаканите Божии свещици.

 

Защото в нищото без капка жал!

изтляват най-прекрасните минути.

А звездопадът цяла нощ валял, 

ще се превърне в кална локва утре.

 

Да ви събуди – със скимтеж и плач

дали дете, или бездомна котка

и да се любите до първи здрач,

когато тъмнината ще се кротне.

 

И пръстите ми ако прокървят,

у вас е слязла цялата Вселена.

Навярно всеки ще намери път.

Така ще знам защо съм преродена.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.