Укротяване на скерцото
Бих станала навярно цигулар,
да можех да се преродя отново.
Помъкнала на гръб калъфа стар,
из кални кръстопътища ще бродя.
И ще се спра – в най-крайния квартал,
насред опушена и стара кръчма,
и дълго – до среднощ, да свиря там
сонатите на влюбения стършел.
Ще стържа от кръчмарския тезгях
смирената милувка на липите,
ще мигат дълго в прашните стъкла
разплаканите Божии свещици.
Защото в нищото – без капка жал! –
изтляват най-прекрасните минути.
А звездопадът – цяла нощ валял,
ще се превърне в кална локва утре.
Да ви събуди – със скимтеж и плач –
дали дете, или бездомна котка –
и да се любите – до първи здрач,
когато тъмнината ще се кротне.
И пръстите ми – ако прокървят,
у вас е слязла цялата Вселена.
Навярно всеки ще намери път.
Така ще знам защо съм преродена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
