yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
Jan 11, 2019, 1:52 PM

Укротяване на скерцото 

  Poetry » Phylosophy
776 9 13

Бих станала навярно цигулар,

да можех да се преродя отново.

Помъкнала на гръб калъфа стар,

из кални кръстопътища ще бродя.

 

И ще се спра – в най-крайния квартал,

насред опушена и стара кръчма,

и дълго – до среднощ, да свиря там

сонатите на влюбения стършел.

 

Ще стържа от кръчмарския тезгях

смирената милувка на липите,

ще мигат дълго в прашните стъкла

разплаканите Божии свещици.

 

Защото в нищото – без капка жал! –

изтляват най-прекрасните минути.

А звездопадът – цяла нощ валял, 

ще се превърне в кална локва утре.

 

Да ви събуди – със скимтеж и плач –

дали дете, или бездомна котка –

и да се любите – до първи здрач,

когато тъмнината ще се кротне.

 

И пръстите ми – ако прокървят,

у вас е слязла цялата Вселена.

Навярно всеки ще намери път.

Така ще знам защо съм преродена.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??