20.11.2012 г., 10:35

Улица “Любов”

880 0 2

Здравей, любов! Получих есемеса,
обличам се и тръгвам на адреса!
Благодаря ти, че си чула моя зов –
на път съм вече за улица “Любов”!
Какво като вали и е дъждовно,
аз съм в настроение любовно!
Очаквам среща със мъжа отсреща,
мокра от дъжда, но съм гореща!
Благодарение на тебе, срещнах него,
той е всичко, за което съм мечтала!
Почти забравих женското си его –
за него и живота бих си дала!
Превърна ме в желана и значима,
припомни ми, че още съм жена!
Показа ми, че съм незаменима
и щедро ми поднесе любовта!
А тя танцуваше във капки дъжд 
и аз с ръце посягах и я взимах.
За нея си мечтаех не веднъж,
но обич само в сънищата имах.
Усетих я във дланите, в очите –
накрая беше чула моя зов.
Тя беше същата като в мечтите,
с мъжа от улица “Любов”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....