Видях хората. Срещнах ги днес.
От кал направени и счупени на две.
Под кашоните не търсиха финес,
а по калните улици беше им добре.
Скитникът погледна ме с едно око,
с вестник бутилката си бе покрил.
До него приближих се плахо, за добро
попитах го защо така се е пропил.
С булеварда от зори до мрак си е говорил
и не следи, а фасове след себе си оставял.
Със живота мислейки си, че се е преборил,
за дъжда и малките неща съвестно забравял. ...