Уличница...
2.1K
0
26
Аз паднах, като дъжд над дива суша
да посадя в пукнатините ти цветя.
Като оная капка, де по бузата се стича
и стопля супата безвкусна от тъга.
В стъпки плахи аз заключих тихото
с крачката на алчното пораснало дете.
Пред прага ти се свило, да чуе птиците...
оглушели от мълчанието ти дори и те.
Прегърбена се свлякох до вратата.
Отсреща каруцарят подло свирна,
като на уличница вирнала краката,
за грях и похот в мир немирна.
Не ми отвори, явно „чуках” плахо!
За дом са нужни четири стени?
Прости, вратата ти се дере яко,
а твоите стени са само три.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
