Уличница...

Poetry

2.1K 0 26

Аз паднах, като дъжд над дива суша

да посадя в пукнатините ти цветя.

Като оная капка, де по бузата се стича

и стопля супата безвкусна от тъга.

В стъпки плахи аз заключих тихото

с крачката на алчното пораснало дете.

Пред прага ти се свило, да чуе птиците...

оглушели от мълчанието ти дори и те.

Прегърбена се свлякох до вратата.

Отсреща каруцарят подло свирна,

като на уличница вирнала краката,

за грях и похот в мир немирна.

Не ми отвори, явно „чуках” плахо!

За дом са нужни четири стени?

Прости, вратата ти се дере яко,

а твоите стени са само три.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"а твоите стени са само три"
........................................
Много често се разминаваме, без да знаем,
че правим фаталната грешка, а животът
никога не прощава грешките ни...
Много силен и докосващ сърцето стих!
ПОЗДРАВИ!!!

2011-02-27T12:00:52+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

2011-02-26T20:45:34+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Като Огнян.

2011-02-26T12:04:32+02:00
voda (Елица Ангелова)

Любов при любов отива.
Щом не отваря, връщай се и забрави.
Останалото е безсмислено страдание...
Поздрав за замислящия стих!

2011-02-25T19:01:57+02:00
velikataniki (Николина Милева)

Ти си човек с въображение, вярвай в себе си

2011-02-22T22:27:47+02:00