Уличния музикант

Разкошна вечер над града  ни слиза

и улиците пълни със народ –

по ъглите спотайва се наблизо

притихнал в  нега „нощния“ живот...

Премигват в здрача улични фенери,

разпръсват треперлива светлина --

нощта разтваря примамливо двери

и обещава приказни неща...

... Младеж с китара, прав на тротоара,

подрънва в тон с приятния си бас  

и с шапка (класика!) -- за „хонорара”,

а вятър грабва плътния му глас...

Край него ход забавят леко хóрата

заслушани внезапно в песента

и сякаш че оставят там умората –

при нежният певец на вечерта...

За малко две момичета се спират,

стоят така минута – две в захлас

и в унес се понасят те в ефира

със вятърът и неговия глас...

Внезапно младоженци позабавят

парадния си марш към Вечността,

но хукват пак безгрижни и забравят,

че няма път назад към Младостта...

Хиля́да свѐщи в сто иконостáси

да палиш – пак напред ще бъде мрак...

Жена и Мъж дошли от Младостта си

очакват от мелодията знак

с надежда, че певецът нежен може

да им предскаже Бъдеще с финес

и да повярват даже е възможно,

понеже там не са били...

.... Не са били до днес!...

... Във шапката оставя с благодарност

по нещо всеки, върнал се за миг

със песента в забравена реалност –

безсмъртен дето бил е и велик...

От мислите си хората подгонени

унесени се носят към нощта...

... Старица спря... Останала без спомени –

макар и глуха вслуша се и тя...

И спомените плахи като птици

внезапно долетяха на ята –

и стана чудо: вече не вдовица,

а млада е и дръзка в любовта...

... А пеейки, младежът сам изсипа

във чантата ѝ шапката с пари...

... Старицата се сгърчи и изхлипа –

без сили даже да благодарѝ...

Едно есенна вечер в София