22.04.2009 г., 23:27

Улиците

979 0 0

 

По мокрите улици на малкия град

аз се разхождах, когато бях млад,

няма ги вече мокрите улици из града,

той потъна на дъното на глада.

 

Когато слънцето сутрин изгрееше,

из улиците се юнашка песен пееше,

а натрупаше ли сняг през зимата страшна,

и нощта се чуваше с тишината ужасна.

 

Днес улиците не са същите както преди,

нежеланата самота им жестоко навреди,

не са вече улиците от едно време,

а за поправка – на хората не им дреме.

 

Улиците дълги, широки и пространни,

днес ни станаха много странни,

в тях се слива тъгата и тишината,

вече не им е нужна ширината.

 

Прощават ни греховете случайни

и оставените рани по тях трайни,

надяват се в завръщането на детски глас,

за да ги заведат пак на учебен клас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...