Apr 22, 2009, 11:27 PM

Улиците

970 0 0

 

По мокрите улици на малкия град

аз се разхождах, когато бях млад,

няма ги вече мокрите улици из града,

той потъна на дъното на глада.

 

Когато слънцето сутрин изгрееше,

из улиците се юнашка песен пееше,

а натрупаше ли сняг през зимата страшна,

и нощта се чуваше с тишината ужасна.

 

Днес улиците не са същите както преди,

нежеланата самота им жестоко навреди,

не са вече улиците от едно време,

а за поправка – на хората не им дреме.

 

Улиците дълги, широки и пространни,

днес ни станаха много странни,

в тях се слива тъгата и тишината,

вече не им е нужна ширината.

 

Прощават ни греховете случайни

и оставените рани по тях трайни,

надяват се в завръщането на детски глас,

за да ги заведат пак на учебен клас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...