Apr 22, 2009, 11:27 PM

Улиците

972 0 0

 

По мокрите улици на малкия град

аз се разхождах, когато бях млад,

няма ги вече мокрите улици из града,

той потъна на дъното на глада.

 

Когато слънцето сутрин изгрееше,

из улиците се юнашка песен пееше,

а натрупаше ли сняг през зимата страшна,

и нощта се чуваше с тишината ужасна.

 

Днес улиците не са същите както преди,

нежеланата самота им жестоко навреди,

не са вече улиците от едно време,

а за поправка – на хората не им дреме.

 

Улиците дълги, широки и пространни,

днес ни станаха много странни,

в тях се слива тъгата и тишината,

вече не им е нужна ширината.

 

Прощават ни греховете случайни

и оставените рани по тях трайни,

надяват се в завръщането на детски глас,

за да ги заведат пак на учебен клас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...