Че съм умен
Днес ми рече мама : „Стига!
Остави си телефона!
Виж човечето, как мига
и крещи по мегафона.
Скача като полудяло
след чудовище лилаво,
сякаш сто комара диви
са го погнали отляво.
Спри и филмчето за малко,
после ще го доизгледаш.
Не бъди ти самохвалко,
че голям си и разбираш.
Виж, каква красива книжка
съм извадила от шкафа.
Погледни я! Не стръвнишки!
Няма тя да те ухапе!“
Тази мама не разбира,
че не съм страхливец аз,
и във нея ще надникна
като истински юнак.
Ще преборя всички думи,
ще ги прочета в захлас,
а пък после, че съм умен,
ще признае тя на глас!
31. 08. 2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
