31.08.2022 г., 23:45 ч.  

Че съм умен 

  Поезия » За деца
965 2 12

Днес ми рече мама : „Стига!

Остави си телефона!

Виж човечето, как мига

и крещи по мегафона.

Скача като полудяло

след чудовище лилаво,

сякаш сто комара диви

са го погнали отляво.

Спри и филмчето за малко,

после ще го доизгледаш.

Не бъди ти самохвалко,

че голям си и разбираш.

Виж, каква красива книжка

съм извадила от шкафа.

Погледни я! Не стръвнишки!

Няма тя да те ухапе!“

Тази мама не разбира,

че не съм страхливец аз,

и във нея ще надникна

като истински юнак.

Ще преборя всички думи,

ще ги прочета в захлас,

а пък после, че съм умен,

ще признае тя на глас!

 

31. 08. 2022 г.

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Пак ли книга, хайде стига! »

5 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??