Че съм умен
Днес ми рече мама : „Стига!
Остави си телефона!
Виж човечето, как мига
и крещи по мегафона.
Скача като полудяло
след чудовище лилаво,
сякаш сто комара диви
са го погнали отляво.
Спри и филмчето за малко,
после ще го доизгледаш.
Не бъди ти самохвалко,
че голям си и разбираш.
Виж, каква красива книжка
съм извадила от шкафа.
Погледни я! Не стръвнишки!
Няма тя да те ухапе!“
Тази мама не разбира,
че не съм страхливец аз,
и във нея ще надникна
като истински юнак.
Ще преборя всички думи,
ще ги прочета в захлас,
а пък после, че съм умен,
ще признае тя на глас!
31. 08. 2022 г.
© Таня Мезева All rights reserved.
