Умирахме или се раждахме
Умирахме
или се раждахме?
Когато вдишвахме
тютюневите вечери,
надвесени над нас
със сини пушеци,
кълба от дим
на окъснелите ни нощи.
Занизаните утрини
на дните ни
се будеха осъмнали
в очите ни
и шепнеха щастливи мисли
изпръхналите
от целувки устни.
Умирахме ли,
когато се желаехме
по-силно
и от въздуха в гърдите?
Или се раждахме,
когато се изгубвахме
във светлината
на зениците.
Не виждахме.
Не чувахме.
И не живеехме
по ничии стандарти.
Ний просто се прераждахме
в душите си,
с телата споделили
всички тайни.
или се раждахме?
Когато вдишвахме
тютюневите вечери,
надвесени над нас
със сини пушеци,
кълба от дим
на окъснелите ни нощи.
Занизаните утрини
на дните ни
се будеха осъмнали
в очите ни
и шепнеха щастливи мисли
изпръхналите
от целувки устни.
Умирахме ли,
когато се желаехме
по-силно
и от въздуха в гърдите?
Или се раждахме,
когато се изгубвахме
във светлината
на зениците.
Не виждахме.
Не чувахме.
И не живеехме
по ничии стандарти.
Ний просто се прераждахме
в душите си,
с телата споделили
всички тайни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
