Умирам и възкръсвам
Вечер умирам със мъките дневни.
Сутрин възкръсвам за новия ден.
Гоня въпросите нощни и гневни...
Пак се възражда доброто във мен.
Тръгвам с деня си и слънчев, и топъл
с много задачи и тежък товар.
В пътя нататък със крясък и вопъл
аз се превръщам във вечен бунтар.
Стъпки оставям по всяка пътека
в стръмен нагоре житейски баир.
В тихата вечер – уханна и мека,
лягам в леглото със сторен хаир.
Пак си умирам със дневните мъки.
Жив се събуждам за новия ден.
Само душата сънува разлъки...
Вижда във мене безропотен фен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
