Красотата ще спаси света.
Достоевски
Защо ли ми е да съм жива
сред безсърдечна пустота?
Дори и мъртва – съм красива.
Какво е свят без красота?
Ако съм грозна, знам, ще рухне,
без моята любов светът
и черният, среднощен бухал
ще литне за последен път.
Светът е Вавилонска кула,
от кости, с кръв е построен.
Нетрайно, илюзорно було –
един лек порив – и е тлен.
Не ми е нужно да съм жива,
с „приятели“ – без плът мечти.
Дори в смъртта си съм красива.
А мъртвият не ви е враг. Почти…
https://www.youtube.com/watch?v=ppBj4Ah4HUc
https://www.youtube.com/watch?v=vKj0as_aaZU
© Мария Димитрова Всички права запазени