11.02.2019 г., 9:26

Умно село - 5

943 2 9

Живея в Умно село -

сред истински жени!

С тях всяка нощ умело

си “бъбрим” до зори!

 

Веднъж една комшийка,

(не дотам красива)

от моята Марийка,

взе опит да попива.

 

Тя ненужно се изказа,

че нашият съсед

в леглото се доказва,

не както му е ред.

 

И моята женичка -

нали е досетлива,

мила и добричка -

сърничка най-игрива,

 

разказа - със измама

за “сладката ни мъка” -

Как нощем с нея двама

след дневната разлъка

 

залостваме вратата

и пускаме пердето...

И с вино във кревата

се “гледаме” в лицето!

 

И доволната съседка

(не дотам невинно)

с комшията бай Петко,

си легнаха... на вино!

 

Прегърнаха се жадно,

завити със юргана...

и с виното на гладно

попаднаха в капана!

 

Но градусът, подейства

и шегата стана чудо! -

Бай Петко, не бездейства,

а почна много лудо

 

да “бъбри” с госпожата

като млад войник!...

И да оглася махалата

цяла нощ със вик:

 

 - Ура! - За нашто вино -

Дар от Боговете!

 - Със него сто години

ще борим страховете!

 

И от този ден нататък,

всеки наш комшия,

не ляга във кревата

без да се напие!

 

А пък нашата съседка,

стана хубава и пищна...

Със виното и с Петко,

тя цъфна като вишна!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри 

Йовев

Февруари

2019 г

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...