14.02.2019 г., 8:52

Умно село (край)

620 4 6

Живеем в Умно село,

където от години

се грижим най-умело

за нашите градини.

 

Тук поливаме цветята

да станат най-красиви!

И наглеждаме полята

да раждат сочни сливи!

 

А ежегодно, в долината

с изпитани другари,

подрязваме лозята

с любов през февруари.

 

И днес е пълна с плод

всяка наша есен!

А с вино... и с компот,

тук зимата е песен!

 

И децата днес играят...

жените са доволни...

а младежите мечтаят

в дните ни фриволни...

 

Живеем като братя —

закърмени със грозде!

И всички сме богати

с масивите от лозе!

 

Със тях... и тази зима

е топло в Умно село...

А с кмета — Бате Димо,

сме в кръчмата начело!

 

 

 

              Край

 

 

 

Светът е една голяма кръчма и горко ни, ако не можем да се веселим в нея! Наздраве и честит -  Трифон Зарезан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри 

Йовев

Февруари

2019 г

Коментари

Коментари

  • Юри,макар и малко закъснял се присъединявам към наздравицата.Тя винаги е навременна.Усетих духа на празника.
    Поздрав!
  • Честит празник,Руми, Пепи! Удоволствието е изцяло мое, че се спирате при мен! Наздраве!
  • Усмивки от мен! Наздраве!
  • Удоволствие беше да прочета, но виждам, че това е поредица, която съм пропуснала. Ще се поправя! Честит празник!
  • Честит празник Светулке! Благодаря, че се спря на Умното село!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...