И след тебе оцелях!

Сглобих се!

Парче по парче се редих...

Като пъзел от плашещи мисли,

след бурята снага извисих.

Преглътнах сълзите!

Изпих ги до дъно!

Напълних си чашата с лед,

и изтръпнала от толкова чакане,

затворих очите, уморени от теб.

И след тебе оцелях!

Всички рани пришивах!

И ги поливах със яростен дъжд,

всички капчици дъжд във душата събирах

раздрал небесата, без дъх изведнъж...

Оцелях!

Вече просто съм друга!

...или същата само уморена до смърт...

Всяка вечер във пъзел душата събирах,

уморена от толкова дъжд!

Диана Димитрова